Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2015 16:49 - Сексът и селото: Спешно събрание
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3448 Коментари: 4 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Някакъв петел изкукурига сякаш до ухото ми. Що за истерии по никое време, рано ми е да ставам още. Обърнах се на другата страна и наврях глава под одеялото, което странно защо миришеше на мъжка пот и беше мокро на пипане. Мъжка пот ли?!?! Ооооо! В главата ми веднага се върна предния ден до най-малката подробност, особено нощта! Майчице мила! - какви съм ги свършила, и по-точно с кого???
   Измъкнах се изпод топлата подмишница и… погледнах и,…. пребледнях и…. присви ме стомаха… Имах нужда от Салона! И от Мара и Штафана! И от клозет!
   - Сигурна ли си? – попита ме Салона.
   На секундата бе пристигнала у дома, като й се обадих. След нея и Мара. само Штафана още се бавеше.
   - Да бе, да му е…
   - Шшшттт! – Мара запуши с ръка устата ми.
   Откакто бе дошла, само това правеше – запушваше ми устата, щом понечвах с псувня да излея емоциите си.
   - Псувните замърсяват аурата! – произнасяше тя дълбокомъдрено и пресичаше протестното ми мучане под ръката й и неразбиращото зяпане на Салона.
   - Видя ли те? – попита ме Салона.
   Заклатих отрицателно глава – Мара се така ми държеше устата запушена.
   - Още по-добре! – въодушеви се Салона. – Забравяш за случая и толкова.
   - Точно така, той не ти трябва. – отсъди и Мара и ме освободи от захвата си.
   Точно в този момент в стаята влетя Штафана с тава баница в ръце.
   - Какво е станало, какво пропуснах? – задъхано извика тя и започна да дъвче енергично баницата. Винаги когато се вълнуваше, Штафана ядеше.
   - Спала е с Ракетата. – изтърси Мара.
   - Какво?!?!?
   От почуда Штафана глътна наведнъж цялото парче баница, а Салона перна Мара зад врата - можеше още малко де се подържат в напрежение читателите. Ми така де.
   - Значи Ракетата е Вацо? – все така недоумяваше Штафана.
   - Не. Ракетата си е Ракетата, Вацо има друг глас. – казах аз и скрих глава в шепи – Уффффф!....
   - Вацо вързал тенекия на Къша – поясняваше Салона на все така тъпоумно гледащата и поглъщаща огромни парчета баница Штафана. – Цял ден го чакала. Вечерта, на път към дома си налетяла на някакъв селянин в тъмното, чак тази сутрин видяла кой е.
   - Направили го четири пъти! – добави преливаща от щастие Штафана.
   - И как беше? – попита ме Штафана.
   - Ами…. – замънках аз и се изчервих и по врата – можехме и още… май…
   - Леле! – възкликна Штафана.
   - Нали! – подвикна и Мара. – Да не му се надяваш на Ракетата.
   - Зарежи го! – изстреля Салона.
   - И защо да го прави, мама му ста… - не довърши, ръката на Мара вече запушваше устата на Штафана.
   - Заради аурата, не питай – отговорих на зачудения и поглед и се обърнах към Салона – Наистина ли трябва да го зарежа, беше ми хубаво с него?
   - Точно! – зареди срещу Салона Штафана, беше се отскубнала от ръката на Мара – Запъртък ли искаш да остане? О, Къши, - обърна се тя към мен – само си представи колко ще е хубаво да си направим сватбите в един ден – ще има по цели две порции на човек – няма ли да е чудесно!
   - Говориш глупости! – скастри я Мара. – Ракетата не е от сой!
   - Именно! Трябва й Вацо. – отсече Салона.
   - Ти пък откога почна да ги разбираш тия работи – озъби се Штафана на Мара – довчера никой не те и поглеждаше, сега експерт стана…
   - Момичета, момичета – намесих се аз – Штафи, ще ми е хубаво да направя сватба с теб, но… но те са прави.
   Ракетата беше от село, но не бе селянин, с когото да ти се иска да се похвалиш. Шкембето му не вървеше на ръка разстояние пред него, Рядко ходеше с едни и същи дрехи по цял ден, На всичкото отгоре работеше нещо в кметството. А за селянина това бе непрестижна работа. Да, исках да се омъжа, исках селянин, но не какъв да е.
   - Ама, ама Вацо ти върза тенекия – не се предаваше лесно Штафана.
   - Много добре знаеш кой селянин връзва тенекия на жена – каза Мара – Този, който има силни чувства към нея.
   Да, момичетата бяха прави. Селянин като Вацо беше за мен. А що се отнася до Ракетата – той беше моето сладко падение по четири, за което повече нямаше да говорим…




Гласувай:
21



1. stela50 - Неочаквано за мен продължение... много добро !
07.07.2015 16:14
Дали Ракетата ще си остане само "сладко падение по четири"
и за него повече няма да се говори... но като не е селянин,
с когото можеш да се похвалиш... надявам се да има
следващ разказ с отговори на тези възникнали въпроси.
Поздрави, Мартито !
цитирай
2. martito - stela50,
07.07.2015 20:53
Благодаря, stela50 :)
Въпросите ти са напълно основателни, и у мен има безброй питанки не само за Ракетата, ами и за Вацо :)) Но ще разберем, Къшето ще пише ;)))
Хубава вечер, stela50 :)
цитирай
3. katan - Точно такъв НЕселянин като Ракетата не очаквах:))).
08.07.2015 17:16
Вацо си е Вацо, но не смяташ ли, че Ракетата е по-подходящ за градска фръцла като Къша:))))))))?
В един момент ще й омръзне селото и ще реши да се върне в града ... Тогава? Вацо къде ще е, питам аз:)))?
Поздрави, Мартинко!
цитирай
4. martito - katan,
08.07.2015 19:19
:)) Ох, Катенце, не знам и аз :)) Много я заплете Къшето...
И аз мисля, че Ракетата е за нея, ама на - приятелките като казват не, не е... Селска им работа ;)))))
Ще ги видим докъде ще я докарат :))
Хубава вечер, Кате :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844110
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662